Индивидуализация на наказанието при множество престъпления

Ключови думи: множество престъпления; съвкупност; общо наказание; групиране; чл. 24 НК; приспадане; индивидуализация.

1. Множеството престъпления изисква повече от аритметика

Индивидуализацията при множество престъпления съчетава две задачи: справедливо наказване на всяко отделно посегателство и законосъобразно определяне на общата наказателна последица. Пропускът на първата води до непрозрачна обща санкция; пропускът на втората — до неправомерно натрупване или поглъщане на наказания.

Чл. 23 НК изисква най-напред наказание за всяко престъпление, а след това налагане на най-тежкото при предпоставките за съвкупност. Чл. 25 разпростира правилата и върху отделни присъди. Чл. 24 допуска мотивирано увеличение в законовите граници. Това са последователни правни операции, а не свободен избор между „общо“ и „сборно“ наказание. ^[1]

Тезата на анализа е, че решаваща е пълната хронология на престъпленията и влизането в сила на съдебните актове. Размерът на наказанията се сравнява едва след установяване на законно допустимите групи. Най-благоприятното съчетание означава най-благоприятното сред законосъобразните решения, а не произволно обединяване на всички осъждания.

2. Квалификация на множеството преди индивидуализацията

Преди групиране трябва да се установи дали става дума за няколко престъпления или за едно престъпление с усложнена дейност. Продължаваното престъпление по чл. 26 НК не се наказва чрез механично определяне на отделна санкция за всеки включен епизод и последващо групиране. При реална или идеална съвкупност, обратно, отделните престъпления запазват своята самостоятелност. ^[1]

Не всяко последващо осъждане означава рецидив по отношение на предходното. Важно е кога е извършено деянието, а не само кога е постановена присъдата за него. Престъпление, разкрито по-късно, може да е извършено преди първото влязло в сила осъждане и да попада в съвкупност. Затова справката за съдимост трябва да бъде допълнена с точните релевантни дати и съдържанието на съдебните актове.

Повторността и опасният рецидив имат собствени законови предпоставки и не могат да се извеждат само от броя на вписванията. Възможно е да има няколко присъди, които се отнасят до престъпления в съвкупност, без това само по себе си да осъществява съответния квалифициращ белег. ^[1]

3. Отделното наказание остава задължителна основа

При разглеждане на няколко обвинения съдът трябва да индивидуализира наказанието за всяко престъпление съобразно чл. 54 НК и приложимите специални правила. Общата обществена опасност на дейността не позволява да се прескочат мотивите за отделните санкции. Трябва да се установят тежестта на конкретното посегателство, подбудите, личността и смекчаващите и отегчаващите обстоятелства. ^[1]

Не е правилно по-лекото престъпление да получава изкуствено завишено наказание, защото впоследствие то ще бъде погълнато. Отделните санкции запазват правно значение: при изменение или отпадане на осъждане, при ново групиране и при преценка на други последици. „Практическият краен резултат“ не оправдава незаконна междинна операция.

Трябва да се спазва и забраната по чл. 56 НК за повторно отчитане на обстоятелства, вече включени в определянето на съответното престъпление. Множеството може да е релевантно за общата санкция, но не разрешава едно и също обстоятелство без разграничение да утежни квалификацията, индивидуалното наказание и увеличението на общото наказание. ^[1]

4. Образуване на групите и най-благоприятното съчетание

За всяка предполагаема група се проверява дали престъпленията са извършени преди да има влязла в сила присъда за което и да е от тях. Не е достатъчно отделните деяния да са близки по време или да са разгледани в едно производство. Условието е материалноправно и хронологично. ^[1]

Възможно е едно престъпление да се намира в отношение на съвкупност с две други, които не могат да бъдат включени заедно в една група. Така възникват различни допустими съчетания. Не може едно и също осъждане да бъде използвано едновременно в две групи, за да погълне два отделни комплекса от наказания.

Тълкувателно решение № 3 от 16.11.2009 г. по тълк.д. № 3/2009 г. на ОСНК изисква цялостно изследване на осъжданията и съобразяване на най-благоприятното за дееца законосъобразно групиране. Възможно е ново осъждане да наложи преоценка на вече формирани групи; липсата на ново релевантно основание не разрешава произволно повторно решаване на същия въпрос. ^[2]

Практическият модел е сравнителен. Съставят се всички допустими съчетания, посочват се оставащите извън групите наказания и се сравняват реалните правни последици. Сравнение само на най-големия срок в една група може да бъде подвеждащо, ако се игнорират другите наказания, изпълнението и приспаданията.

5. Определяне на общото най-тежко наказание

След образуване на допустимата група се определя най-тежкото наказание. При еднакъв вид обикновено водещ е размерът, но трябва да се отчетат законовите правила за различните видове и допълнителните наказания. Пробацията и лишаването от свобода не се събират свободно в нов, непредвиден от закона вид санкция. ^[1]

Чл. 23, ал. 2 НК урежда присъединяването на общественото порицание и определени лишавания от права. При лишаване от еднакви права се отчита най-дългият срок. За глобата и конфискацията ал. 3 предвижда отделна възможност за цялостно или частично присъединяване при посочените условия. Диспозитивът трябва ясно да отразява всяко от тези решения. ^[1]

Не трябва да се смесват конфискацията като наказание и отнемането на предмет, средство или облага по чл. 53 НК. Също така гражданското обезщетение и разноските не са наказания, които автоматично се поглъщат от общото най-тежко. За всяка последица е необходимо собствено правно основание. ^[1]

6. Увеличението по чл. 24 НК: възможност, а не автоматизъм

При наказания от един и същ вид чл. 24 НК допуска увеличение на общото най-тежко най-много с една втора. Законът поставя още две граници: увеличеното наказание не може да надвишава сбора на отделните наказания и максимума за съответния вид. Трите ограничения се прилагат едновременно. ^[1]

Примерът е условен. При законосъобразно определени наказания от три, две и една година лишаване от свобода в една допустима съвкупност общото най-тежко е три години. Увеличение с половината достига четири години и шест месеца, а не шест години. Това е само предел на възможното увеличение в модела, не задължително наказание. Съдът трябва да обоснове дали увеличение изобщо е необходимо и в какъв размер.

Мотивите не могат да се изчерпят с констатацията, че престъпленията са повече от едно — това вече е предпоставка на съвкупността. Необходимо е да се оцени дали поглъщането е достатъчно за целите по чл. 36 НК с оглед конкретната престъпна дейност и личността. Броят, интензитетът и разнообразието могат да имат значение, но трябва да бъдат свързани с необходимостта от по-тежка обща реакция.

Увеличението не е средство да се компенсира несъгласие с вече влезли в сила индивидуални наказания. Съдът по групирането не извършва скрито преразглеждане на тяхната справедливост. Той прилага самостоятелния законов механизъм върху установената група.

7. Приспадане на изтърпяното и въпросът за изпълнението

При определяне на общо наказание по отделни присъди чл. 25 НК урежда приспадането на изцяло или частично изтърпяното. Точните данни за изпълнението са съществени: периоди на лишаване от свобода, изтърпяна пробация и други релевантни зачитания. Не е достатъчно да се посочи общо, че лицето „вече е изтърпяло част“. ^[1]

Законът съдържа специално съотношение при приспадане между пробация и лишаване от свобода — два дни пробация за един ден лишаване от свобода. То не е обща формула за свободна замяна на наказания извън предвидените случаи. Зачитането на предварителното задържане и други ограничения се преценява по съответните отделни правила, без двойно приспадане на един и същ период. ^[1]

Ако по някоя присъда изпълнението е било отложено, въпросът за изпълнението на общото наказание се решава при неговото определяне. Условното осъждане не се пренася автоматично върху всяка нова група. Необходимо е да се проверят всички предпоставки, изпитателните срокове и евентуалното приложение на правилата за привеждане в изпълнение. ^[1]

8. Границата с последващото престъпление по чл. 27 НК

Чл. 27 НК урежда различно отношение: ново престъпление след влязла в сила присъда на лишаване от свобода, преди наказанието да е изтърпяно. Това не е обикновена съвкупност по чл. 23. Законът предвижда присъединяване на неизтърпяната част и специални условия за задължително цялостно присъединяване. ^[1]

Затова изразът „кумулация на всички присъди“ е твърде неопределен. Той може да прикрива съвсем различни правни операции. Някои престъпления образуват съвкупност, други се намират в последващо отношение, а трети пораждат последици във връзка с условното осъждане. За правилния резултат трябва да се състави една обща хронология, но да се приложат различните нормативни режими.

Реабилитацията, погасителните последици и особеностите на отделни осъждания също не трябва да се решават чрез автоматична справка. Когато са релевантни, съдът трябва да установи конкретното им настъпване и отражението върху разглеждания въпрос. Техническото наличие на запис не винаги изчерпва правния статус на осъждането.

9. Компетентен съд, процедура и съдебен контрол

Чл. 39 НПК определя компетентността при общо наказание по присъди на различни съдилища чрез съда, постановил присъдата, която последна е влязла в сила. Не се избира автоматично съдът с най-тежката санкция. Производството по чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК позволява произнасяне с определение по общото наказание. ^[3]

Тълкувателно решение № 3/2009 г. подчертава значението на пълните данни за съдебното минало и императивната компетентност. Проверката не се ограничава до удобна за някоя от страните подборка на присъди. Влезлият в сила акт за групиране има правно значение, което не може да бъде пренебрегнато без ново релевантно основание или съответния извънреден ред. ^[2]

Мотивираното искане трябва да съдържа не само списък на делата, а дати на деянията, дати на влизане в сила, наказания, изпълнение и конкретно предложено законосъобразно съчетание. Когато се оспорва увеличение или приспадане, възражението трябва да показва точната правна или изчислителна грешка.

10. Заключение

Индивидуализацията при множество престъпления е последователност от юридически проверки: правилно разграничаване на престъпленията, отделни наказания, допустими групи, общо най-тежко наказание, мотивирано увеличение, присъединяване и приспадане. Нарушението на който и да е етап може да доведе до незаконен краен резултат, дори аритметиката да изглежда убедителна.

Пълната хронология и ясно разграничените нормативни основания са най-сигурната защита срещу както неоправдано утежняване, така и неправомерно поглъщане на санкции. Общото наказание трябва да бъде едновременно индивидуализирано, проверимо и определено в границите на закона.

Текстът има общ теоретико-практически характер. За конкретен казус се съобразяват приложимият във времето закон и чл. 2 НК. Хипотетичните примери служат само за правен анализ и не описват действителни дела.