СВИДЕТЕЛ

Свидетелят е длъжен да се яви при редовно призоваване и да даде правдиви показания, освен когато законът допуска отказ. Основните му права включват:

• Да откаже изцяло да свидетелства в случаите по чл. 119 НПК и да не отговаря на въпроси, отговорът на които би уличил него или посочените в чл. 121, ал. 1 НПК негови близки в престъпление. Това не е общо право на всеки свидетел да откаже всякакви показания.
• Да се яви на разпит с адвокат и да се консултира с него при условията на чл. 122, ал. 2 НПК. Неявяването на адвоката без уважителни причини не препятства разпита.
• Да си служи с бележки за цифри, дати и други данни, които се намират у него и се отнасят до показанията му; да получи възнаграждение за загубения работен ден и възстановяване на направените разноски; да иска отмяна на актовете, които накърняват правата и законните му интереси — чл. 122, ал. 1 НПК.
• При болест или инвалидност, препятстващи явяването, да бъде разпитан там, където се намира — чл. 120, ал. 2 НПК. Разпитът по делегация или чрез видеоконференция не е безусловно право по свободен избор на свидетеля.
• Да получи мерки за защита при достатъчно основания за реална опасност, по негово искане или с негово съгласие — чл. 123 НПК; да използва предвидените от закона способи за защита срещу засягащи го актове.

Адвокатска помощ може да бъде потърсена още при призоваването. Правата и допустимият отказ от показания се преценяват според конкретния процесуален статус и въпрос.

Правна основа: чл. 119–123 НПК.

Ако при разпита свидетелят започне да дава показания, които го уличават в престъпление, органът е длъжен да прекрати разпита и да разясни предвидените в чл. 139, ал. 7 НПК права. Законът урежда допълнителни гаранции, включително адвокатска помощ, правна помощ и превод при съответните предпоставки; аналогични правила са предвидени при очна ставка по чл. 143, ал. 6–10 НПК.

Правна основа: чл. 139, ал. 7–11 и чл. 143, ал. 6–10 НПК.