Приготовление, опит и довършено престъпление при престъпленията с усложнена престъпна дейност

Ключови думи: приготовление; опит; довършено престъпление; съставно престъпление; продължавано престъпление; продължаващо престъпление; изпълнително деяние.

1. Моментът на довършване се определя от състава

При усложнената престъпна дейност най-същественият въпрос е кое поведение законът е обединил в едно престъпление и в кой момент са осъществени всички негови признаци. Броят на физическите действия, продължителността на замисъла и размерът на окончателно желаната полза не дават сами по себе си отговор. Необходимо е да се изхожда от конкретната нормативна конструкция. ^[1]

Приготовлението, опитът и довършеното престъпление обозначават различни стадии, а не степени на житейска решителност. Категоричният престъпен замисъл не превръща подготвителното действие в опит. От друга страна, неосъществената крайна житейска цел не означава, че престъплението остава недовършено, ако законовият състав вече е изпълнен.

Тезата на настоящата статия е, че стадият трябва да бъде определян след, а не преди изясняването на престъпното единство. Съставното престъпление, алтернативно формулираният състав, продължаваното престъпление и продължаващото престъпление имат различна структура. Използването на една обща формула за всички тях създава неправилни квалификации.

2. Приготовление и начало на изпълнителното деяние

Чл. 17 НК свързва приготовлението със създаването на условия за замисленото престъпление преди започване на неговото изпълнение. То е наказуемо само в изрично предвидените от закона случаи. Придобиването на средство, набелязването на обект или съгласуването на бъдещо действие трябва да бъдат преценени според конкретния състав и доказаното намерение. ^[1]

Границата към опита се преминава със започването на изпълнителното деяние. Близостта по време и място е важна, но не замества този юридически критерий. Не всяко действие непосредствено преди престъплението вече осъществява част от него; не всяко технически подготвително движение остава извън опита, когато по съдържание е започнало съставомерното посегателство.

При сложна поредица трябва да се посочи точно кое действие според обвинението представлява начало на изпълнението. Общото твърдение, че деецът е „пристъпил към реализиране на плана“, е недостатъчно, ако не бъде свързано с конкретния изпълнителен глагол и с останалите признаци на състава.

Ненаказуемостта на приготовлението към едно престъпление не изключва отговорност за друго вече довършено престъпление, осъществено при подготовката. Например незаконното държане на предмет, за който законът предвижда самостоятелна наказуемост, не губи този характер само защото предметът е предназначен за бъдещо посегателство. Във всеки случай се проверяват условията за съвкупност и евентуално поглъщане.

3. Недовършен и довършен опит

При опита изпълнението е започнало, но не е осъществен целият състав: изпълнителното деяние не е завършено или е завършено, без да настъпят исканите общественоопасни последици. Разграничението между недовършен и довършен опит се прави спрямо конкретния замисъл и обективно извършеното, без желанието на дееца да замества законовите признаци. ^[1]

Опитът предполага пряк умисъл към престъплението, чието изпълнение е започнато. При непредпазливост няма съзнателно насочване към престъпния резултат, което да обоснове този стадий. При състави с допълнителна по-тежка последица трябва отделно да се изследва изискуемото психическо отношение към нея; тя не се превръща автоматично в предмет на опит само защото основното действие е умишлено. ^[1]

Довършеният опит не е довършено престъпление. Деецът може да е направил всичко, което според плана му е необходимо, но липсата на съставомерен резултат запазва значението на чл. 18 НК. Обратно, извършителят може да е планирал още действия, а първите вече да са довършили отделен самостоятелен престъпен състав.

4. Съставното престъпление и разпределението на действията

При съставните престъпления законът обединява елементи, които в друга обстановка могат да имат самостоятелна наказателноправна оценка. Грабежът е показателен пример за функционална връзка между принудата и отнемането. Започването на насилие, насочено към осъществяване на отнемането при доказан съответен умисъл, може да постави деянието в стадия на опита, преди вещта да е отнета. ^[1]

Тази последователност не може да бъде обърната чрез ретроспекция. Ако първоначалното насилие е извършено по друг повод, а решението за присвояване възникне по-късно, необходимо е да се установи дали действително са изпълнени признаците на съставното престъпление. Общото място и краткият интервал не заместват функционалната и субективната връзка.

При съучастие разпределението на изпълнителните действия между няколко лица не изключва единството на престъплението, когато са изпълнени условията за съизвършителство. Но стадият и обхватът на отговорността на всеки не могат да се определят без проверка на участието и умисъла му. Самото присъствие в обща поредица не създава съизвършителство. ^[1]

Когато отделна съставна част е довършена, а сложният състав остава в опит, трябва да се изследват правилата за конкуренция. Не е допустимо едно и също увреждане автоматично да бъде наказвано два пъти, но не бива и извънредно причинена самостоятелна вреда да бъде поглъщана без нормативно основание.

5. Алтернативните изпълнителни форми не се развиват еднакво

При разпоредба с няколко алтернативни изпълнителни деяния всяка форма има собствен момент на довършване. Неуспехът на една форма не означава непременно, че друга не е довършена. Съответно анализът на „даване“ не може механично да се пренася към „предлагане“ или „обещаване“, когато законът ги е уредил отделно. ^[1]

В Решение № 152 от 02.06.2017 г. по н.д. № 325/2017 г. ВКС разглежда конкретната форма на даване на подкуп: банкнота е поставена в полицейски автомобил, но служителите не я приемат. Приет е довършен опит към инкриминираното даване. Изводът не установява правило, че всяка отхвърлена корупционна оферта е само опит; от значение е точно обвинената изпълнителна форма. ^[2]

Процесуалната конкретизация е решаваща. Правната оценка не може свободно да преминава между различни форми, ако това променя съществено фактическото обвинение и лишава подсъдимия от възможност за защита. Трябва да се разграничат правната преквалификация върху същите факти и въвеждането на ново фактическо твърдение. ^[3]

6. Състави с изнесен напред момент на наказателна защита

Понякога законодателят криминализира самостоятелно поведение, което житейски подготвя бъдещи престъпления. Така образуването или ръководенето на престъпна структура се оценява по съответния собствен състав, без непременно да е необходимо всички планирани последващи престъпления да са извършени. Това не е наказване на „опит към бъдещата цел“, а приложение на отделната законова забрана. ^[1]

Теоретичното обозначение „пресечен състав“ служи за обяснение на тази законодателна техника. То не позволява да бъдат пренебрегвани признаците на конкретната норма. Общуването между няколко лица не е достатъчно само защото някога би могло да предхожда престъпление; трябва да са доказани именно законовите характеристики на самостоятелния състав.

При последващо осъществяване на планираните посегателства отношенията между отделните престъпления се решават според приложимите правила. Не е вярно нито че предварително криминализираното поведение винаги поглъща последващото, нито че всяка връзка между тях непременно създава отделно наказване без проверка за конкуренция.

7. Продължаваното престъпление и смесените стадии

При продължавано престъпление отделните деяния трябва да изпълняват условията на чл. 26 НК. Възможно е някои епизоди да са довършени, а други да са останали в опит. Законът урежда тази хипотеза специално: значение има съвкупната дейност, като при несъществено влияние на довършените деяния върху цялостния престъпен характер е предвидено наказване за опит. ^[1]

Следователно формулата „един завършен епизод прави всичко довършено“ не е достатъчна. Трябва да се оцени относителното значение на довършената част съобразно предмета, мащаба, последиците и характера на конкретната дейност. Също така не е допустимо резултатите на недовършените епизоди да се представят като реално настъпила имуществена вреда.

В хипотетичен случай на едно малко довършено посегателство и няколко значително по-мащабни недовършени епизода първо се проверява дали изобщо е налице единство по чл. 26. Едва след това се прилага специалната оценка по ал. 5. Без доказано единство отделните престъпления запазват собствения си стадий и се разглеждат по правилата за съвкупността.

8. Продължаващи престъпления и системно осъществявана дейност

Довършването трябва да бъде различавано от прекратяването на престъплението. При поддържано противоправно състояние, например инкриминирано държане, съставът може вече да е осъществен, а поведението да продължава във времето. Последващото прекратяване не го превръща обратно в опит. Значение имат конкретният състав и евентуалното специално основание за ненаказуемост. ^[1]

При състави, изискващи системност или осъществяване на дейност по занятие, броят на действията не трябва да се определя чрез универсално правило, пренесено към всички престъпления. Съдържанието на съответния признак се извежда от конкретната разпоредба и приложимото ѝ тълкуване. Еднократното действие и намерението то някога да бъде повторено не доказват автоматично целия усложнен състав.

Въпросът за опита при такива конструкции изисква особено внимателна проверка: дали е започнало именно изпълнението на законово описаното престъпление или се наблюдава само отделна предпоставка за бъдеща престъпна дейност. Не е обосновано нито общо разрешаване, нито общо изключване на опита само въз основа на етикета „усложнено престъпление“.

9. Отказ, наказание и доказателствена последователност

Доброволният отказ се преценява според действително достигнатия стадий. При довършен опит не е достатъчно лицето просто да престане да действа: необходимо е по собствена подбуда да предотврати съответните последици. След довършено престъпление последващото поправяне по правило се оценява чрез приложимите специални разпоредби и правилата за индивидуализация, а не чрез връщане към чл. 18, ал. 3. ^[1]

Чл. 18, ал. 2 НК не установява автоматично намаляване на наказанието наполовина. При опит се съобразяват степента на осъществяване на намерението и причините престъплението да остане недовършено в рамките на предвидения правен режим. По-нататъшното смекчаване изисква самостоятелните законови предпоставки. ^[1]

Практически надеждната последователност е да се индивидуализират фактите и намерението, да се установи законовата конструкция на единното или множественото престъпление, да се определи началото на изпълнението и моментът на довършване, а след това да се решат въпросите за отказа, конкуренцията и наказанието. Непълнота в доказването на резултата не се преодолява чрез произволно разширяване на понятието за опит. ^[3]

Усложнената престъпна дейност изисква по-прецизна, а не по-свободна квалификация. Стадият е правен извод от доказаните факти и конкретния състав. Той не следва от общото впечатление колко близо е бил деецът до житейския успех на замисъла си.

Текстът има общ теоретико-практически характер. За конкретен казус се съобразяват приложимият във времето закон и чл. 2 НК. Хипотетичните примери служат само за правен анализ и не описват действителни дела.